Какво представлява никтурия?

Никтурия е смущение в ритъма на отделянето на урината през денонощието. При здрав човек съотношението между дневната и нощната урина е 3: 1. При никтурия количеството на излъчената през нощта урина най-малко се изравнява с тази през деня или я надминава.

Кога се среща никтурия?

Никтурия се среща при напреднала бъбречна недостатъчност, напр. при сбръчкан бъбрек. Тук количеството на отделената през денонощието урина е голямо, докато при никтурия от сърдечен произход общото количество на излъчената през денонощието урина е намалено. Никтурията се обяснява с това, че през нощния покой в легнало положение на болния пикочоотделителната функция на бъбреците се подобрява.

Какво представлява анурия?

При анурия бъбреците преустановяват отделянето на урина.

Кога настъпва анурия?

Анурия може да настъпи при остра тубуларна недостатъчност, напр. при сублиматно отравяне, където извитите каналчета са задръстени с некротизирали епители; освен това поради коагулация на белтъците в капсулата на Шумлянски-Бауман нейната пропускливрст силно намалява. Анурия се среща в някои случаи на тежко развиващ се остър дифузен нефрит, когато силният спазъм на гломерулните съдове се отразява върху размера на гломерулната филтрация. Анурия се появява и в крайния стадий на нефросклерозата, когато склеротичният процес е обхванал по-голямата част от бъбречните гломерули.

Анурия може да настъпи при двустранно запушване на уретерите с камъни, което се среща сравнително рядко. По-често настъпва рефлекторна анурия при запушване с камък на единия уретер.

От анурията трябва да се различи задръжка на урината в пикочния мехур поради запушване на уретрата (хипертрофия на простатата, спазъм на sphincter uretrae, запушване с камък и пр.). При retentio urinae над симфизата се образува топчеста подутост, образувана от препълнения с урина пикочен мехур. При перкусия се получава притъпен тон. След катетеризиране на пикочния мехур подутостта изчезва. При анурия от бъбречен произход при катетеризиране мехурът е празен.

Причини за анурия?

Анурия може да се получи и поради причини извън пикочоотделителната -система. Така напр. такава настъпва при напреднала сърдечна недостатъчност, когато силно се влошава кръвообращението в гломерулите; същото се получава при големи кръвоизливи, които водят до общо анемизиране на организма.

Рефлекторна анурия се получава понякога при заболяване на други органи в коремната кухина (холелитиаза, перитонит, чревна непроходимост и др.).

Оток. Бъбречните болести причиняват отоци по тялото

Отоците заемат много важно място в симптоматологията на бъбречните болести. Трябва обаче да се има предвид, че някои тежко протичащи заболявания на бъбреците, като нефросклероза, протичат без отоци.

Причини за отоците

В произхода на бъбречните отоци вземат участие нарушеното колоидо-осмотично налягане (хипопротеинемията в кръвната плазма) и задръжката на натриевия хлорид, респ. на натрия в организма. Отдава се обаче значение и на увеличената пропускливост на капилярните стени. Значението на всеки един от тези фактори при отделните бъбречни заболявания е различно. Докато при нефротичния синдром съществена роля за появата на отоците играе намаленото онкотично налягане, при острия дифузен гломерулонефрит особено значение се отдава на задръжката на натриевия хлорид в организма и на увеличената пропускливост на капилярните стени. Понякога, напр. при хроничен нефрит, могат едновременно да се намесят и двата фактора - хипопротеинемията и задръжката на готварската сол.

Бъбречните отоци имат известен скрит период, през който те не са още проявени. Изследването на теглото обаче, извършено през няколко дни, показва че има задръжка на течности в организма, която може да достигне 4-6 литра.

Места, по които се явяват отоците

Известно е, че бъбречните отоци могат да се образуват много бързо, както се казва - за една нощ. Но има и случаи, когато те се образуват постепенно. Отоците най-напред се появяват на места, където има рехкава съединителна тъкан: клепачи, под долната челюст, препуциума, скротума и пр.

Често пъти отокът се появява най-напред по лицето, което подпухва, а клепачите отичат. Лицето е отекло особено сутрин при ставане от леглото; тогава болният отваря със затруднение подутите клепачи. В други случаи отокът може да бъде изразен повече по крайниците, особено по долните крайници - образува се оток по тилната част на ходилата, отпред по подбедриците, около глезенните стави, по тилната част на ръцете и пр. Когато бъбречните отоци са добре изразени, те се подчиняват на общия закон за тежестта, поради което са най-силно изразени в ниските части на тялото.

Отоци при гломерулонефрит

В повечето случаи на остър гломерулонефрит отокът е умерено изразен и е по-плътен от този при нефротичния синдром. Той наподобява възпалителния оток. Но и при гломерулонефрита, особено при съчетание с нефротичен синдром, отокът може да вземе големи размери. В такъв случай нормалните контури на тялото се изглаждат, не личат очертанията на ключиците, ребрата, гребена на илиачната кост, загубват се очертанията на ставите -коленни, глезенни, лакътни и др. Когато болните се залежават по-дълго време, отокът обхваща по-ясно седалищната област.

Отоци при нефротичния синдром

Най-големи отоци се образуват при нефротичния синдром, където оточната течност съдържа белтък в много малко количество. Такива грамадни отоци обезобразяват тялото. Оточна течност се събира и в телесните кухини - корема, перикардиалната торбичка, плевралната кухина и пр. Образува се истинска водянка. В тялото се задържат 16-20 литра дори и повече течност.

Различаване на бъбречни отоци от сърдечни отоци

Обикновено различаването на бъбречните от сърдечните отоци не представлява трудност. Изключение правят смесените отоци, когато в случай на нефрит се присъединят и отоци от сърдечна недостатъчност.

Бъбречните отоци за разлика от сърдечните са меки, лесно подвижни; при промяна на положението на тялото и отокът се премества към съответната по-ниска страна. В началото на заболяването бъбречните отоци са най-добре изразени по лицето и клепачите, докато сърдечните се появяват по долните крайници, около глезените. Кожата при бъбречните отоци е бледа, а при сърдечните синкава. Докато бъбречните отоци са най-добре изразени сутрин, сърдечните отоци в началото на сърдечната недостатъчност се появяват надвечер, а сутрин при ставане от леглото са намалени или изчезнали.

Лекарската намеса е задължителна при тези отоци.

Какво представлява хематурия?

Съдържанието на кръв в урината се нарича хематурия. Когато кръвта се установява само микроскопски, касае се за микрохематурия.

В зависимост от това, дали кръвта в урината идва от пикочните пътища или направо от бъбрека, хематурията е извънбъбречна или бъбречна.

При извънбъбречната хематурия, когато кръвта идва от бъбречното легенче, чашките или пикочните пътища вследствие разкъсване на кръвоносни съдове, цветът на урината е по-светлочервен и се доближава до този на кръвта. Щом като кръвта идва от бъбрека, урината е с леко кафеникав оттенък и наподобява вода, в която е мито месо. Съсиреци се срещат по-често, когато хематурията произхожда от пикочните пътища.

Как може да се разпознае откъде идва кръвта в урината?

За разпознаване дали кръвта идва от бъбрека, мехура или уретрата използува се опитът с трите чаши. За тази цел пациентът уринира последователно в три чаши. Когато урината е кървава само в първата чаша, кръвта произхожда от уретрата. Ако тя е кървава само в третата чаша, кръвта произхожда от пикочния мехур. В случай, че урината е кървава в трите чаши, може да се приеме бъбречна хематурия.

Извънбъбречна хематурия се среща:

1. при конкременти в бъбречното легенче, пикочните пътища и пикочния мехур. Най-често тя се появява при нефролитиазна колика, когато конкрементът се придвижва през уретера и разкъсва кръвоносни съдове на лигавицата;

2. при злокачествено новообразувание на бъбрека (хипернефром); тук се касае за променлива микрохематурия, като винаги се откриват еритроцити в урината;

3. при папилом на бъбречното легенче или пикочния мехур; тук хематурията се появява внезапно и внезапно спира;

4. при туберкулоза на бъбрека; при казеозно разпадане на туберкулите се получава разкъсване на капиляри.

При цистит по-редовно, а при пиелит по-нарядко се срещат еритроцити в урината.

При катетеризация може да се получи нараняване на уретера или уретрата.

Причини за бъбречна хематурия?

Бъбречна хематурия се получава вследствие преминаване на еритроцити през стените на капилярите, които са станали пропускливи. Най-често тук се касае за микрохематурия.

Хематурия от бъбречен произход се среща при нефритите. Тя е характерен симптом при острия дифузен нефрит. При хроничен гломерулонефрит еритроцити се срещат в по-оскъдно количество. Ясна макро­ или микрохематурия се среща при огнищния нефрит. При нефротичен синдром не се установява хематурия.

Бъбречният инфаркт се проявява с внезапна хематурия.

При застойни бъбреци едновременно с протеинурията се срещат и отделни еритроцити в утайката на урината.

Бъбречна хематурия се открива още при хеморагична диатеза, ­тромбоцитопения, хемофилия и пр.

Как протича  инфектирана литиаза?

Инфектираната литиаза протича или без типична колика, или с колика. Една литиазна колика може да се яви при развита инфекция на пикочните пътища, а в други случаи инфекцията може да се наслои вторично. Заболяването протича с температура, втрисания, пиурия, левкоцитоза.

Какви усложнения дава  литиазата?

Нефролитиазата често пъти дава различни усложнения. По­рядко се развива хидро - или пионефроза с атрофия на паренхима на бъбрека и загуба на функцията му. При пристъп може на настъпи двустранна анурия, която се дължи на различни причини: двойна литиаза, която е предизвикала атрофия на единия бъбрек, реноренален рефлекс, спрял пикочоотделянето ; шоково спадане на кръвното налягане, при което бъбречната филтрация почти спира; рефлексен спазъм на здравия уретер и задръжка на урината  в легенчето. В повечето случаи се развива калкулозен пиели т, който може да доведе до пилонефрит, до уросепсис.

При бързо образуване на камъни, без да е налице възпалителен процес в легенчето, трябва да се мисли за аденом на паратироидните жлези, който може да се прояви като нефролитиаза. В тия случаи болният се оплаква от полиурия, никтурия, нервност, отпадналост. Установяват се хиперкалцемия (до 15 мг %), фосфатурия, увеличена алкална фосфатаза.

На какво се дължи бъбречната колика?

Най-често бъбречната колика се дължи на камък, но колика може да се получи и от т. нар. "меки камъни". При хематурия могат да се образуват коагулуми, при гнойни процеси­парчета от гной, при лющене на епитела или разпад на тъкан - парчета от тъкан, които могат да причинят типична бъбречна колика. Диференцирането на тези случаи е трудно въпреки всички параклинични изследвания. Само клиничното наблюдение може да покаже дали при горните заболявания няма едновременно и бъбречен камък, който причинява коликата.